Безкрайно тъгуващо е
когато
пътеводната светлина
е заета
наместо да води
да сменя
изгорелите си крушки
които
огряват навсякъде
недостатъчно
за да видя във утрето
отвъд драматизма
така присъщ за човека
с когото живеем във мене си.

Съветването с времето най-често приключва с нерада констатация за една епизодична повтаряемост на случките... А там винаги по нещо умира...