Красива си, когато пишеш
дели ни стъклена стена
появила се коварно
задържаща дъхът ми ням
от другата страна рисувам
с пръсти по чертите
чупя всичките си зъби
нокти и крила
на една целувка разстояние
дели ни стъклена стена

Забива се жаждата
с риболовната си кука
все по кърваво в гърдите ми
осеяни с кратери
А ти седиш до мен в метрото
и туптиш, изтръгната насила
като да гледам окачени в рамка
ръцете си отрязани