неделя, 23 септември 2007 г.

Трънчета

Разцъфнали в себе си тръни
докосват нежно раменете ми
с безкрайно дългите си мигли
и аромат на безбройни желания
увенчали душата ми
като прилепнала мантия
на която съм роб
и затворник
на себе си

08.2007

Мечтателник

Вечер, до болка когато,
се опитвам да пипна звездите,
се превръщам в мечтателник,
който гледа разсеяно шарките,
на килимът потънал във образи.
А будилникът строго отмерва,
всеки копнеж във мастило
с метрономната си механичност
и тишина на стотици щурчета...

08.2007

Еба ли го

Еба ли го...Природа,
разцъфнала край мен,
минавайки през парка
го псувам ден след ден.

Отивайки на среща,
откъснах и божур,
останах с тенекия
и гол в ръката кур.

Ебал съм го и този,
глупав, слънчев ден
с досаждащи врабчета
прелитащи над мен

По дяволите всичко!
Ебал съм го навред
намръщил изражение,
еба го тоз куплет.

Еба ли го...Природа,
разцъфнала край мен.



Посветено на Поли

петък, 14 септември 2007 г.

...

"Сънят лекува безсилието на чувствата"