На дъщеря ми Мария

 

Пълни със искреност, чисти, красиви

Срещат ме твоите детски очи

Търсиш душата ми, аз съм светът ти,
днес съм на трийсет, а ти си на три.

Моят часовник тиктака убийствено
бие гърбът ми със тежки стрелки, 
а твоята детска ръчичка единствено

иска ръката ми да  подържи.

 

Нима не разбираш, ти малко момиче?!

Часовникът вътре във мене гори!

Очите объркано трепват и казват ми:

Ти си на трийсет, а аз съм на три...

 

Кога неусетно продадох душата си

на шепа безсмислени, кухи стрелки?

Ах, колко за кратко съм цар на сърцето ти...

Колко за кратко ще бъдеш на три...

 

Но моля те някога срешнеш ли погледа

старчески, слаб, посред бели коси

поспри се, не бързай, часовника мами те

сега ти си на трийсет, а аз съм на три.

30.05.2019