Днес срещнах най-бедното и нещастно момче на планетата...
Наричали го Ницше...

В дните на робство
все по-често откриваме
колко сладък е вкусът на хоризонта...

Като нож
размазващ безкомпромисно
душата ми
върху небета, залези, поляни...

Искам да имам силата да подслоня пианото в сърцето си....
Да го разтворя в кръвта си... И преглътна в гърлото си....
А спасителните сълзи, способни да го отмият завинаги
са безмилостно пресъхнали... Оставяйки ме сам пред картините му...
Безсилен за бягство... С напукани от стискане зъби...

Понякога е толкова сладко
че се задушавам
и не мога да продължа....