Седял съм в детските си пътища
в прахта, насред човешки плевели
да бях видял над мен ръката Ти
да бях посякъл грозни кръстопътища...

...в деня на раждане, когато те погребвахме
с гробовно траурните си ритуалища...
да бях видял над мен ръката ти...
да бях извикал над блюдата "ЖИВО Е!"...

Напомняне!

Образът на Града, като портрет на Човека. Заслужава ли си изследването, когато всеки портрет на Човека в същината си се свежда до едно греховно определение. Заслужава си изследването!

Изследвай архитектурата, ако ти остане време на този свят.

Архитектът на този свят - графична препратка към истинската архитектура - цикъл. (защо?)

Върху коя бъчва ти е мястото? "

Да дадеш всичко от Него си..."