петък, 14 декември 2007 г.

снимка

Устните са болезнено подканящи
с невъзможната си привлекателност,
а очите дълбаят
черни, силни и искрящи...

понеделник, 10 декември 2007 г.

В лилавите пясъчни тайни
на сенките
прикрити от плътната липса
на светлото
откривах косите със цвят
на магически
откривах
и малка частица от себе си.

понеделник, 3 декември 2007 г.

А по четириструнна пирамида
бавно елфите рисуваха
стенописи...
Жуженето неспирно раждаше
демони, жажда
и малко тъга...

неделя, 23 септември 2007 г.

Трънчета

Разцъфнали в себе си тръни
докосват нежно раменете ми
с безкрайно дългите си мигли
и аромат на безбройни желания
увенчали душата ми
като прилепнала мантия
на която съм роб
и затворник
на себе си

08.2007

Мечтателник

Вечер, до болка когато,
се опитвам да пипна звездите,
се превръщам в мечтателник,
който гледа разсеяно шарките,
на килимът потънал във образи.
А будилникът строго отмерва,
всеки копнеж във мастило
с метрономната си механичност
и тишина на стотици щурчета...

08.2007

Еба ли го

Еба ли го...Природа,
разцъфнала край мен,
минавайки през парка
го псувам ден след ден.

Отивайки на среща,
откъснах и божур,
останах с тенекия
и гол в ръката кур.

Ебал съм го и този,
глупав, слънчев ден
с досаждащи врабчета
прелитащи над мен

По дяволите всичко!
Ебал съм го навред
намръщил изражение,
еба го тоз куплет.

Еба ли го...Природа,
разцъфнала край мен.



Посветено на Поли

петък, 14 септември 2007 г.

...

"Сънят лекува безсилието на чувствата"

събота, 18 август 2007 г.

Калан Амнел


Тихоутринен дъх на слънчогледи
се промъква в очите ти
обещава поляни
и мокра, зелена трева,
гъделичкаща,
между пръстите весело...
Искам единствено,
насищащо
да вдишам вятъра
копнежно
опитващ
да потъне в косата ти...

Струни

Всеки полутон е нанадолнище
подтикващо към тон
някъде там през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто,
несвъртащо, нервно,
блестящи метални неща,
като жици, уморени по които,
накацват ръцете ми
и рисуват.
А платното е сърце,
удавено в тишината
между струните

петък, 10 август 2007 г.

Скитник

Синя, ледена сълза
гори във поглед вял, лудешки
боли разкъсващо, човешки
напомня за живот отминал

И там под моста в тишина
загърнат в дрипата от грешки
отпуснал клепките си тежки
животът бавно си замина...

14.03.2006