Ах този сладкиш наречен Време!
Ах ах.. Пръстите да си оближеш!

мрак мрак мрак мрак МРАК

Демоните ми наоколо
са изпаднали в истерия
работят overtime във мините

на подземните ми некомфорища

Доволни са - постигат своето
множат се прогресивно дупките
пищят технически ръководители
и пращат подир мене хрътките

Не бяга жертвата.. Отдавна свикнала
на зъбите на побесняла шайката
разкъсва в паника останките
засяда в гърлото утайката

на некролога ми...


* * *

Тиктака времето... Игра със огъня...
Родя ли се - умирам истински.
Игра със огъня, умирам истински
... не мога сам.. да драсна клечката.

Помогни ми да разкъсам старите

смрадливо натежали

дрехите

със гняв размахващи във тъмното

фалшивите си нотариални актове...

В джобовете им мазно лабиринтени

напипвам мърша на умряла птица..

Подарявам ти я! Направи ми феникс!...

...И моля те.. Пази очите ми

от пушекът

когато с писъци изгарят

дрипите...