Калан Амнел

Тихоутринен дъх на слънчогледи
се промъква в очите ти
обещава поляни
и мокра, зелена трева,
гъделичкаща,
между пръстите весело...
Искам единствено,
насищащо
да вдишам вятъра
копнежно
опитващ
да потъне в косата ти...

Струни

Всеки полутон е нанадолнище
подтикващо към тон
някъде там през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто,
несвъртащо, нервно,
блестящи метални неща,
като жици, уморени по които,
накацват ръцете ми
и рисуват.
А платното е сърце,
удавено в тишината
между струните

Скитник

Синя, ледена сълза
гори във поглед вял, лудешки
боли разкъсващо, човешки
напомня за живот отминал

И там под моста в тишина
загърнат в дрипата от грешки
отпуснал клепките си тежки
животът бавно си замина...

14.03.2006