Приседнал съм на спирката за малко
загледан в мътно разписание...
Ще бъде жалко.. много жалко
на спирката да гасна във изгнание...

Незная колко време ще отнеме,
не знам кога ще я напусна...
Но знам - домът ми не е кратка,
ръждива спирка автобусна.

Да крачиш ГОРДО
в лабиринт
от вавилонски кули...

А между зъбите
да гние мрак
от последното
греховно угощение...