неделя, 27 ноември 2011 г.
понеделник, 21 ноември 2011 г.
вторник, 15 ноември 2011 г.
понеделник, 12 септември 2011 г.
неделя, 11 септември 2011 г.
В дните на робство
все по-често откриваме
колко сладък е вкусът на хоризонта...
все по-често откриваме
колко сладък е вкусът на хоризонта...
Като нож
размазващ безкомпромисно
душата ми
върху небета, залези, поляни...
размазващ безкомпромисно
душата ми
върху небета, залези, поляни...
Искам да имам силата да подслоня пианото в сърцето си....
Да го разтворя в кръвта си... И преглътна в гърлото си....
А спасителните сълзи, способни да го отмият завинаги
са безмилостно пресъхнали... Оставяйки ме сам пред картините му...
Безсилен за бягство... С напукани от стискане зъби...
Да го разтворя в кръвта си... И преглътна в гърлото си....
А спасителните сълзи, способни да го отмият завинаги
са безмилостно пресъхнали... Оставяйки ме сам пред картините му...
Безсилен за бягство... С напукани от стискане зъби...
четвъртък, 8 септември 2011 г.
събота, 3 септември 2011 г.
сряда, 31 август 2011 г.
вторник, 23 август 2011 г.
неделя, 21 август 2011 г.
Демоните ми наоколо
са изпаднали в истерия
работят overtime във мините
са изпаднали в истерия
работят overtime във мините
на подземните ми некомфорища
Доволни са - постигат своето
множат се прогресивно дупките
пищят технически ръководители
и пращат подир мене хрътките
Не бяга жертвата.. Отдавна свикнала
на зъбите на побесняла шайката
разкъсва в паника останките
засяда в гърлото утайката
на некролога ми...
* * *
Тиктака времето... Игра със огъня...
Родя ли се - умирам истински.
Игра със огъня, умирам истински
... не мога сам.. да драсна клечката.
Доволни са - постигат своето
множат се прогресивно дупките
пищят технически ръководители
и пращат подир мене хрътките
Не бяга жертвата.. Отдавна свикнала
на зъбите на побесняла шайката
разкъсва в паника останките
засяда в гърлото утайката
на некролога ми...
* * *
Тиктака времето... Игра със огъня...
Родя ли се - умирам истински.
Игра със огъня, умирам истински
... не мога сам.. да драсна клечката.
понеделник, 8 август 2011 г.
събота, 30 юли 2011 г.
Спаси ме, Боже, от падения,
кога в греховен тъна мрак,
при връхлетели изкушения
в борба с невидимия враг!
Това са часове ужасни
на изнемога в тежка бран.
Душата стене в чувства страстни
и аз съм цял пленен, скован.
Ти знаеш моите желания -
да бъда Божие дете!
Ти виждаш моите страдания
и моите сълзи, Христе!
Прости ми всички зли уклони
по моя тежък жизнен път!
Потъпкал Твоите закони,
очаквам милост в Твоя съд!
Защото и когато падам,
все Тебе търся, Теб Един!
За Теб жадувам, плача, страдам
като Твой втори блуден син.
Снеми товара на сърцето!
И както Петру си подал
ръка спасителна в морето,
спаси и мене от провал!
В часа на изпит съдбоносен,
кога съвсем остана сам,
От Твоя образ светлоносен
Ти гледаш ме със укор ням.
Тогаз, престанал да унивам,
Те моля с дигнати ръце:
Спаси ме, Господи, погивам,
Ти, Бог на моето сърце!
Е. Львов
Превод от архим. Серафим
кога в греховен тъна мрак,
при връхлетели изкушения
в борба с невидимия враг!
Това са часове ужасни
на изнемога в тежка бран.
Душата стене в чувства страстни
и аз съм цял пленен, скован.
Ти знаеш моите желания -
да бъда Божие дете!
Ти виждаш моите страдания
и моите сълзи, Христе!
Прости ми всички зли уклони
по моя тежък жизнен път!
Потъпкал Твоите закони,
очаквам милост в Твоя съд!
Защото и когато падам,
все Тебе търся, Теб Един!
За Теб жадувам, плача, страдам
като Твой втори блуден син.
Снеми товара на сърцето!
И както Петру си подал
ръка спасителна в морето,
спаси и мене от провал!
В часа на изпит съдбоносен,
кога съвсем остана сам,
От Твоя образ светлоносен
Ти гледаш ме със укор ням.
Тогаз, престанал да унивам,
Те моля с дигнати ръце:
Спаси ме, Господи, погивам,
Ти, Бог на моето сърце!
Е. Львов
Превод от архим. Серафим
неделя, 10 юли 2011 г.
вторник, 28 юни 2011 г.
понеделник, 27 юни 2011 г.
вторник, 29 март 2011 г.
понеделник, 28 март 2011 г.
вторник, 22 март 2011 г.
понеделник, 14 март 2011 г.
понеделник, 21 февруари 2011 г.
Прибирах се с влака от някъде... Седях до прозореца... Когато влака тръгна забелязах, че между двете стъкла на прозореца е попаднала една пеперуда, която пърха едвам в тясното (около 1 см. ) разстояние между двата прозореца... Когато влака тръгна течението я блъскаше във всички посоки.. Ту на дъното.. Ту на милиметри от върха.. А тя не спираше да пърха... Но когато успееше да се доближи до изхода (който е най тесен) течението, което там е най-силно я запращаше в другия край...
Гледах я през цялото време... Исках да я спася. Когато спряхме на първата гара вдигнах внимателно единия прозорец и тя започна да пърха, пърха... Не можеше да разпери напълно крилете си, защото беше твърде тясно между стъклата... Точно, когато наближи изхода влака тръгна... Миг по късно течението вече не и позволяваше да доближи...
Въздъхнах и седнах обратно, вперил поглед в пеперудата... Когато течението ставаше особено силно, тя се вкопчваше с всичка сила и стоеше така минути наред... След което се изпускаше и биваше забивана на дъното на мръсния прозорец...
Скоро влака отново спря. Вдигнах прозореца и тя започна отново да опитва да се изкачи нагоре... Стигн процепа! Още малко! Подаде част от телцето си между уплътнителните гуми на двата прозореца! Бях сигурен, че ще се измъкне... Ако имах нещо тънко можех да я побутна... Но нищо.. Тя е почти навън.. Не спира да пърха.. Ще излезе! Сигурен съм!!! Дори вече усещам леко да се подава щастието, че се е измъкнала... В този миг влака отново тръгва.. Хайде! Продължавай! Още само миг и си свободна!!! Течението се появява.. Пеперудката е наполовина навън.. Наполовина свободна.. Наполовина жива...
На слизане на софийската гара в сърцето ми тегнеше... Пеперудката изпрати хората от купето с примирен поглед, иззад зацапаното стъкло...
Сестричка ми е тя
и добре знае как се чувствам...
Макар да ми се иска да забравя...
Макар да го мрязя...
неделя, 13 февруари 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)