Вечер, до болка когато,
се опитвам да пипна звездите,
се превръщам в мечтателник,
който гледа разсеяно шарките,
на килимът потънал във образи.
А будилникът строго отмерва,
всеки копнеж във мастило
с метрономната си механичност
и тишина на стотици щурчета...
08.2007
се опитвам да пипна звездите,
се превръщам в мечтателник,
който гледа разсеяно шарките,
на килимът потънал във образи.
А будилникът строго отмерва,
всеки копнеж във мастило
с метрономната си механичност
и тишина на стотици щурчета...
08.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар