Император на водата

Износените камъни на тихата душевност
са вкопчили във себе си Реката
и всеки сам за себе си е вечен притежател,
неизменен император на водата...

Отдавна Слънцето дари и злато
уви за миг, от Тинята стопено,
когато в гняв обагрила Реката
с кръвта си черна и студена...

Болеше дълго раната гореща
подковата достигна надълбоко
не мина много и Смърта зловеща
след конника закрачила широко...

Земята в жаждата си запреглъща
кръвта ликуваше Стрелата
а камъните вечно непреклонни
безмълвно стискаха Реката.