Прибирах се с влака от някъде... Седях до прозореца... Когато влака тръгна забелязах, че между двете стъкла на прозореца е попаднала една пеперуда, която пърха едвам в тясното (около 1 см. ) разстояние между двата прозореца... Когато влака тръгна течението я блъскаше във всички посоки.. Ту на дъното.. Ту на милиметри от върха.. А тя не спираше да пърха... Но когато успееше да се доближи до изхода (който е най тесен) течението, което там е най-силно я запращаше в другия край...

Гледах я през цялото време... Исках да я спася. Когато спряхме на първата гара вдигнах внимателно единия прозорец и тя започна да пърха, пърха... Не можеше да разпери напълно крилете си, защото беше твърде тясно между стъклата... Точно, когато наближи изхода влака тръгна... Миг по късно течението вече не и позволяваше да доближи...

Въздъхнах и седнах обратно, вперил поглед в пеперудата... Когато течението ставаше особено силно, тя се вкопчваше с всичка сила и стоеше така минути наред... След което се изпускаше и биваше забивана на дъното на мръсния прозорец...

Скоро влака отново спря. Вдигнах прозореца и тя започна отново да опитва да се изкачи нагоре... Стигн процепа! Още малко! Подаде част от телцето си между уплътнителните гуми на двата прозореца! Бях сигурен, че ще се измъкне... Ако имах нещо тънко можех да я побутна... Но нищо.. Тя е почти навън.. Не спира да пърха.. Ще излезе! Сигурен съм!!! Дори вече усещам леко да се подава щастието, че се е измъкнала... В този миг влака отново тръгва.. Хайде! Продължавай! Още само миг и си свободна!!! Течението се появява.. Пеперудката е наполовина навън.. Наполовина свободна.. Наполовина жива...

На слизане на софийската гара в сърцето ми тегнеше... Пеперудката изпрати хората от купето с примирен поглед, иззад зацапаното стъкло...

Сестричка ми е тя

и добре знае как се чувствам...

Макар да ми се иска да забравя...

Макар да го мрязя...