отравя дните ми без Тебе, Боже.
Невидим, някой вечно ме тревожи,
далеч ли съм от Твоята врата.
И чужденец съм аз във този свят,
защото тука нищо трайно няма.
В руини се превръща всеки замък,
а те пък в прах и пепел се рушат.
Душата ми прилепва към пръстта,
но словото Ти пак я съживява;
издига я над суета и врява
и и посочва път към вечността,
където във сияние и слава
с Исус ще тържествува над смъртта.
Манол Манолов
Няма коментари:
Публикуване на коментар