Музика

Приемаме условията, запознаваме се добре с лиценза...
Вратата е отворена. Влизаме. Сядаме. Свалили сме предварително костенурената черупка. Не представляваме опасност. Бавно платформата се издига до определеното от характера на произведението ниво. Спира. Драйверите зареждат. Вливат се във вените ни и всичко започва. Началото е поставено.. Разходка по тонове и цветове и възвишения. Влакче от увеселителен парк. Изложбена зала, театър и късове от книги. Палитра на вътрешните нюанси. Времето изтича. Филма свършва. Били сме там. Съгласили сме се. Музиката вече не носи отговорност за нашето отношение. Всичко тук е по желание и няма сърдити. Вратите са хиляди. Влизам тук и там с надеждата да открия нещо от себе си.
Но от къде блика този извор на цветовете? Чист ли е... Мога ли да пия с цялата душа? КОЙ гарантира, че на горния завой няма овчарници или завод?...
Цената на знанието.
Повръща ми се от кръстопътища лабиринтени, потънали в тежки, миризливи блата.... Игра на жмичка.. Когато чистите очи са отговор на ребус - отдавна решен. Но всеки иска сам да опита, за да бъде сигурен... Мразя силно мъгливите мигове на отстъпление от зрението и онова противно схващане от студа на камъка, плесенясващ бавно в гърдите...
Страхотна мърша е тази долнопробна скиня... Да не беше Надеждата, човек лесно би изгубил посоката...