Пари, свети и мирише с цвят лилав я украсих, тука всичко ще си пише, всеки разказ, всеки стих...
Синя, ледена сълзагори във поглед вял, лудешкиболи разкъсващо, човешкинапомня за живот отминалИ там под моста в тишиназагърнат в дрипата от грешкиотпуснал клепките си тежкиживотът бавно си замина...14.03.2006
носел си мартеница, когато си писал това.
Публикуване на коментар
1 коментар:
носел си мартеница, когато си писал това.
Публикуване на коментар