Всеки полутон е нанадолнище
подтикващо към тон
някъде там през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто,
несвъртащо, нервно,
блестящи метални неща,
като жици, уморени по които,
накацват ръцете ми
и рисуват.
А платното е сърце,
удавено в тишината
между струните
Няма коментари:
Публикуване на коментар