Riverside не правят музика. Това са звуци от някъде. Безмерно е удоволстивето да надничам през този прозорец. И болезнено. Когато в един миг се събере твърде много красиво, от онова тайно, тъжно, тихо, нежно, забравено и самотно, откриващо, безбрежно красиво. Понякога успявам да го видя в образи и цветове - безкраен водопад от кафяво и лилаво с всичките си отенъци, тайни места и форми. Ако го видиш, знам, ще кажеш, че е грозно. Формата е крива и уродлива, гледана отвън. Там няма живот. А може би още не съм ровил достатъчно за да го открия. Все нямам време. Там има само красота. Има ли смисъл от кристална ваза пълна с чиста вода? ...
Иде ми да си прегриза сам гърлото от яд, че така мазно успявам да скрия толкова много интересни неща сам от себе си. Няма на кого да се сърдя. Лошо е да няма на кого да се посърдиш. След време започва да писва да се сърдиш само на себе си. Хаха.. Защо сега не съм Камен Донев, па нека питат после защо ми е сплеснато.. Хах... Мина. Мина от която джуджетата на копнежната откривателност черпят вълшебната руда. От мен зависи какво ще правя с нея... Никога не съм бил добър в боравенето с ресурси. И най-много страдам от това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар